НОВИНИ

  1. 2.Почви

Люцерна може да се отглежда на всички видове почви, при условие че са дълбоки и структурни, за да може да се развие корена. Почвената реакция трябва да е неутрална. Не понася преовлажняване, вкисляване, прекомерно сбити или каменисти почви.

3.Обработка на почвата

Люцерната ще бъде на едно място няколко години, затова е добре почвата да е обработена дълбоко на 25-30 см. Да има дълбочина за развитие на корена, но отгоре да има фино триховидно сеитбено легло. Трябва да се избегне и конкуренцията от плевели в началното развитие затова последната предсеитбена обработка се извършва непосредствено преди или едновременно със сеитбата.

Основната обработка може да бъде различна в зависимост от традициите в стопанствотоно и особеностите на почвите, но е задължително да е проведена през есента. Важно е преди сеитбата да има рохко, структурно, улегнало и чисто почвено легло.

 

  1. 4.Сеитба

а/ дълбочина на сеитба – около 2 см - от 1 до 3 см максимум. Лека суха почва – 3 см, тежка и студена почва – 1-1,5 см.

б/ междуредово разстояние – най-добри резултати се получват при слята сеитба – 10-15 см (обикновено 12,5 см).

в/ гъстота на сеитба – установени са най-високи добиви на маса при 2,4 кг/дка, но тъй като трява да се компенсира кълняемост, която при люцерната е ниска, на практика сеитбената норма се движи между 2,5-3 кг/дка.

Забележка: Когато люцерната е инвестиция за промишлено производство на големи площи, не препоръчвам да се правят експерименти със сеитба под покров в смес с други култури или това да е ограничено до малки опити.

г/ обеззаразяване – срещу почвени патогени, предизвикващи редица болести е препоръчително третиране на семената с подходящи фунгициди. Да се внимава да не се преовлажняват семената при третиране за да се гарнират правилно при сеитба.

д/ срок на сеитба – теортетично люцерна може да се сее от 10. март до 10. септември. Среднодневната температура на въздуха трябва да е около 10 градуса. Ако пролетта е студена и влажна, прекалено ранната сеитба ще доведе до затормозено първоначално развитие. В ранна пролет денят е още къс и коренът не може да се развие правилно.

Закъсняването пък води до рискове от засушаване, които обаче през следващите сезони може да се компенсират.

Кълновете и младите растения издържат до -7 градуса. Но, ако имаме късни слани с -1 градус и вече по-развити растения – ще загине техният вегетационен връх.

ПОРАДИ ТЕЗИ ПРИЧИНИ препоръчвам да се сее след 15. март за Южна България, след 25. март за Северна България, след 1. април за високите полета.

е/ инокуланти- възможно е ползването на инокулантиза семената за стимулиране дейността на грудковите бактерии, но те не са определящ фактор и като цяло при люцерната ефектът им е спорен.

е/ валиране – задължително след сеитбата (съобразено с почвена структура и влага).

 

  1. 5.Торене

Фосфорът е задължителен за формиране на добив, най-добре е той да се внасе запасяващо преди дълбоката обработка, нормата за дългогодишния период е около 25 кг Р2О5. Ако е внесен по-малко, ще се додава ежегодно около 6-8 кг/дка.

Макар да не трябва да се преторява с азот, все пак предсеитбено е необходимо да се внесат 3-6 кг N/дка, това ще гарантира началното развитие и изхранване на добива. Повече не бива да се тори, тъй като ще се затормози формирането на грудковите бактерии.

След това люцерната ще се подхранва с азот ежегодно, преди началото на вегетацията. Тук има различни опити и теории, по-натам бих препоръчала да пробвате 2 схеми на определени площи и да направите сами избор.

а/ Стандартна – умерена доза в началото на вегетация (5-6 кг/дка акт.в-во)

б/ Ударна висока в начало на вегетация – 15-18 кг/дка акт в-во)

Вторият вариант има възможност да преодолее ефекта на потискане на грудките и да повиши и добив и протеин, но зависи и от условията, бих препоръчала да го изпробвате на малка площ. Важи само за стара люцерна.

Според изследванията внасянето на минерален азот през вегетацията няма икономическо значение за прихода. Аз препоръчвам много малки количества органични аминокиселини за витализация да се добавят когато се влиза с инсектицид или по друг повод с пръскачката.

Калий – люцерната изнася големи количества калий с продукцията. Той трябва да се внася запасяващо с фосфора в голяма доза. Тъй като това не се практикува, винаги препоръчвам пролетно време листно подаване на калий за здраве и сухоустойчивост. Може и чрез гранулати. Важен е също и магнезият. Магнезий за млада люцерна особено ще стимулира развитието на корените. С калий почвите ни са сравнително добре запасени, но магнезият все повече липсва в тях.

Много важен елемент за люцерната е калцият – той увеличава и съдържанието на протеин. Ако почвената реакция е под 6 или на границата, добре е да се внася допълнително.

От микроелементите откликва добре и на Молибден – като третиране на семената или вегетационно.

Ако откос се оставя за семена, препоръчва се внасяне на Бор в начало на цъфтеж.

 

  1. 6.Борба с плевелите

Регистрациите са малко. Моля специално за хербицидите се консултирайте с представители на съответните фирми вносители.

Най-масово се ползва Пулсар както за млада, така и за стара люцерна. Има регистрация само в млада. 120 мл/дка. БАСФ, СИНЖЕНТА.

Зенкор – БАЙЕР – за стара докато е още в покой зимата, за млада след сеитба преди поникване. 90-100 мл/дка.

Базагран – БАСФ – имаше регистрация дълги години в люцерна. 200-250 мк/дка за млада люцерна срешу широколистни във 2-4 лист.

По-ново поколение е комбинираният хербицид Корум в доза 125 мл/дка - вегетационен хербицид и има регистрация в стара люцерна както срещу широколистни, така и срещу житни плевели. БАСФ.

Еклипс – АДАМА, внася се наесен или зимата когато няма вегетация. 50-75 гр/дка.

Срещу житни регистрация имат Дуал голд 150 мл/дка и Стратос/Фокус ултра.

 

  1. 7.Борба с болести

От болестите най-често се срещат аскохитозата, ръжди, мана, вертицилийно увяхване, бактериози, вируси и др. Срещу някои типични гъбни заболявания ефективни са фунгициди с акт. в-во азоксистробин, срещу други – тебуконазол.

Като цяло добре гледаната и снабдена с микроелементи люцерна устоява и преодолява атаките на патогени.

Здравето на растенията се стимулира чрез внасяне на мед и сяра в посева.

Да се има предвид какви са изискванията към продукцията ако е за износ.

 

  1. 8.Борба с неприятели

Люцерната се напада най-вече от листояди, калинки, хоботници, понякога и въшки

Срещат се и други многоядни неприятели.

Има голям избор инсектициди, но е важно да се сменят активните вещества.

ДА СЕ СЛЕДИ КАРАНТИННИЯТ СРОК – ПО ВЪЗМОЖНОСТ ДА Е ПО-КЪС ЗА ДА НЯМА ОСТАТЪЧНИ КОЛИЧЕСТВА В ПРОДУКЦИЯТА.

Третира се след наблюдение и при нужда. Ако има нападение в начало на развитие на подраста - се пръска, но ако нападението е при почти оформен подраст, тогава по-добре той да се прибере няколко дни преждевременно и веднага след изнасяне на масата да се третира полето.

 

  1. 9.Прибиране

Фазата има значение за добив и качество.

С нарастване на надземната маса се увеличава добива, но намалява протеина за сметка на целулозата. С една дума – растенията загрубяват.

Най-високо е съдържанието на протеин в бутонизация. След това до цъфтеж свсеки ден протеина намалява с около 0,3% на ден. Намаляват витамините, смилаемостта и хранителната стойност. Компромисен вариант за оптимално съотношение добив/качество е прибиране в начало на цъфтеж.

Височината на коситба е важна за запазване на дълготрайността на посева. Правилно е да се коси на 5-6 см. Последният откос наесен – на 7-8 см. На тази височина се прави и първият откос на млада люцерна.

Последната коситба според времето трябва да осигури на люцерната формиране на розетка над 10 см. Това е от края на септември за северните и високи части на България до средата на октомври в южните равнини.

 

Инж.-агр. Евелина Маринова

Януари, 2020г.